Дико Илиев

Дико Илиев Диков е български композитор, музикант и диригент. Той е роден през 1898 г. в Карлуково. След като завършва четвърто отделение в родното си село, през 1911 г. постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-и пехотен ловчански полк в Орхание. Заедно с полка участва в Балканските войни и в Първата световна война. През 1917 година пише на Добруджанския фронт първото си авторско хоро – „Искърско хоро“. 

В периода 1919 – 1920 г. е оркестрант във Военното училище в София, а впоследствие работи в оркестъра на Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк (1931 – 1958). За творческото му израстването допринася диригентът на оркестъра Александър Вейнер. В този период Дико Илиев пише някои от най-популярните си хора и маршове. През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането си в пенсия е диригент на оркестъра. След това ръководи духовия оркестър към читалището в Оряхово, създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско.

Дико Илиев аранжира народна музика за духови оркестри и създава десетки свои авторски хора и китки, най-известни сред които са „Дунавско хоро“, „Александрийка“, „Добруджанско хоро“, „Майски цветя“, няколко еленини и дайчови хора. Основната му заслуга е това, че превръща хорото в жанр за духов оркестър. Автор е още на  около 20 марша, полки, валсове и др.

Признание за творческия му принос са Празниците на духовите оркестри „Дико Илиев“, които от 1988 г. се провеждат в Монтана.

 През 2011 година посмъртно е удостоен най-високото отличие на Община Монтана – Почетен гражданин“, а 3 г. по-късно и със званието „Почетен гражданин на Община Луковит“.